Срещаме Райчо в отиващата му градска среда. Въпреки разнородните дейности, с които е запълнил ежедневието си, намира едни 5,6,7 минути, за да ни разкаже какво намира един млад човек в земеделската работа, как се е захванал и какви са мечтите му в тази насока.

Историята е семпла, логична и достъпна за всеки, на който му стиска. За всеки който носи желанието, радостта към малките неща и умението да създава усмивки сред близки и далечни и напълно непознати. През есента  на 2009 година няколко приятели решават да направят нещо различно и не чак толкова чуждо за тях и отиват в село Избеглии, на няколко километра от Пловдив, в малката селска къща на Райчо. След 1,2 дни селско безвремие, забелязват огромната необработена градина, част от малката къща. Чисто на шега решават да вземат разсад за ягоди от съседното село и да се опитат да го засеят в една много малка част от градината… Така се родили и първите избеглийски ягоди от градината на Райчо. С приятели помощници, с желание все повече хора да опитат продукцията му, с много похвали за доброто качество, малката ягодова леха прераства в градина, а до нея гордо започват да растат розови и червени домати, сладки и люти чушки, краставици и едно специално местенце засято с подправки. Такива, които знаем и такива, които тепърва ще присъстват в салатите и ястията на ресторантите. И бъдещите му планове са в тази насока-да ни кара да готвим все едно сме професионални готвачи, а гозбите ни да стават по-вкусни от тези в ресторант, защото са приготвени от домашно отгледани продукти. Да ни подтиква да събираме приятелите си и да ги усмихваме с поредния изкусителен вкус. Да забравяме за бързината на деня и да съумяваме да забавяме времето, поне за някой обяд… или за някоя вечеря…