Атанасовден

Атанасовден е християнски и народен празник, на който се отбелязва паметта на свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18. януари.

На този ден имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и други.

Името Атанас произлиза от старогръцкото Атанасиос, което означава безсмъртен.

Свети Атанасий Велики е участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов.

Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него тя си отива. Той е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден облечен с копринена риза отива в планината на бял кон и се провиква : “ Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова празникът е известен още и като Среди зима.

Свети Атанас се смята за брат на свети Антон. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан “ сладки и медени“. Смята се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Правели се и  питки във формата на куче, защото се смятало, че чумата се бои най – много от кучета.

На Атанасовден хората проверявали дали ще им стигнат запасите от храна и дърва до края на зимата. Казвали, че от този ден денят нараствал “колкото скача 3-годишен елен“.

В българските народни вярвания светецът е представен като мъж, яхнал своя кон, който обикалял селата, за да ги предпазва от болести и демони. Денят е наричан още “ Втора Коледа“, защото който не е заколил прасе на Коледа го прави тогава.

На Атанасовден жените не шият и не плетат, защото ако се убодат няма да зарастне. Не варят боб и леща, за да не се разболяват децата.

На места на Атанасовден се правят общоселски и лични курбани, за да не се разболяват хората или за да се омилостиви светеца и да излекува тежка болест.

На трапезата на Атанасовден има питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз и най – вече свинско с бамя.