Антоновден

Антоновден е християнски и български празник, на който се почита паметта на свети Антоний Велики. Чества се на 17. януари за предпазване от болести.

На този ден имен ден празнуват – Антон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Името Антон произхожда от римското име Антоний и има две значения – “ безценен“ и “ който влиза в бой“.

Свети Антоний Велики е първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитви. При 2о годишното му отшелничество в пустинята при него ходят страдащи и болни хора, с които той разговарял с часове.

След дългогодишната духовна борба да постигне святост свети Антоний Велики бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял е до 105 години като е запазил телесното си здраве и сила.

Преди да почине той участвал в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут. Успехът му е наречен “ тържество на християнството“.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не се разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка“.

Месят се специални содени питки, които са намазани с петмез и се раздават за здраве. Една се оставя на тавана “ за белята, за лелята“ – чумата. Затова Антоновден е известен още като Лелинден.

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които правели ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.