Петльовден

Петльовден е посветен на предпазването на децата от болести и се празнува на 2 февруари – коли се петле или ярка, зависимост от това момче или момиче е детето. Не се работи, защото се смята, че денят е черен и ще зачерни къщата, не се правят годежи и сватби.

Петльовден – празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство. Свързва със събирането на най – тежкия данък по време на турското робство – кръвния, взимането на малки момчета и превръщането им в еничари.

Разказва се легенда как една смела майка от село Еркеч – Бургаско скрива момченцето си и отказва да го даде на турците. Те се заканват, че ще го заколят ако не го предаде, а тя им заявява, че сама ще заколи скъпото си дете, но няма да им го даде. През ноща скрива детето далеч от селото, заклала в полунощ един петел на прага на къщата и опръскала навсякъде с кръвта му. Когато на сутринта дошли турците останали стъписани от постъпката на майката и повече не събирали момчета от село Еркеч. От този ден до днес на този ден се отбелязва празникът на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подготовката за Петльовден започва още от есента, когато се определя един петел за “баща“ и втори за петльовден. Петелът за курбана се коли от майката на момчето, а жените които имат момичета също празнуват, но те не колят петел, а го носят в семейство с момче, там да й го заколят. С кръвта му се опръсква навсякъде, а главата и краката на петела се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

На трапезата на петльовден освен петел се прави и зелник с булгур и сирене. За пиене се поднася подсладено греяно вино, подправено с черен пипер.