Игнажден

На 20. декември е Игнажден – почита  се паметта на свети Игнатий Богоносец. Наричан е Богоносец, защото сам казва, че носи Бог в сърцето си.

На Игнажден имен ден празнуват Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена. На този ден започват Коледните празници.

Според християнските традиции на този ден започват родилните мъки на Богородица. На този ден нераждалите жени не работят, за да могат да забременеят и да родят по – леко.

На Игнажден е типичен обредът “ полазване “. През целия ден домакините следят какъв човек ще влезе пръв в дома им. Ако той е добър и заможен, годината ще е имотна. Ако първо влезе момиченце, ще се плодят женски животни. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно. Черпят го с ракия и вино, дават му специален “ игнатски кравай “, обсипват го с пшеница и сушени плодове за плодородие. Ако в дома споходи домашно животно се смята за добър знак, дава му се хляб за подарък.

На Игнажден, който от стопаните излезе пръв от къщата, като се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това се меси тесто за колаци, а от него откъсват малко и на някоя греда правят кръст, за да бяга злото. Дните от Игнажден до края на годината – 12 дни – се определят като месеците от годината, и каквито са тези дни, такива ще са и месеците през годината.

На Игнажден не трябва да се изнася нищо от къщата, за да не излезе берекета, не се дава назаем, не се става от масата по време на ядене, не се вари боб – да не бие градушка, не се пере – да няма болести, не е добре да се зачеват деца – да не се роди с недъг, не се шие и плете – за да могат кокошките да снасят, не се месят кошери – да не бягат пчелите, не се впряга добитъка – за да са здрави и пъргави.

За вечерята на Игнажден се приготвят постни храни. Слага се сурово жито и орехи. Върху хляба се запалва свещ и най – възрастният обхожда с тамян и въглен и кади.